Mozaika

Мѐрия Мирчева


Оставете ме на мира

25.00 лв.

„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам. А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят? Полудяват…

ВСЯКА КНИГА ИДВА С АВТОГРАФ, А ПЛАТЕНИТЕ С КАРТА ЩЕ БЪДАТ НАДПИСАНИ! (В поле „Бележки към поръчката“ може да уточните за кого да бъде надписана книгата)

Описание

„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам.

А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?

Полудяват.

В буквалния смисъл на думата.

„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.

За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма успее да му помогне, но и ще влоши нещата.

Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.

Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…

 

Допълнителна информация

Тегло 0.5 кг
ISBN:

978-619-04-0370-8

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Оставете ме на мира”

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочети откъс от книгата ми

↓ ↓ ↓

   Тик-так.

   Бързо огледах още веднъж помещението – никъде нямаше часовник, но в главата ми отекваха шумно движещи се стрелки, които сякаш забързваха скоростта си. 

   Няколко секунди по-късно осъзнах, че тиктакащият звук всъщност идваше от забързаното биене на сърцето ми, което беше започнало да заглушава мислите ми. 

   Напредването на времето и Паниката се разбираха повече от добре. 

   Припомних си да се концентрирам върху дишането си. Със сигурност не исках да оставям такова първо, поправка, второ впечатление за себе си. Първото беше достатъчно лошо, а това момиче, макар и да не вярвах, че ще ме излекува, ми беше вдъхнало известна доза надежда. 

   Бях стиснал зъби здраво, очите ми бяха затворени и вдишвах жадно от малкото въздух, който успяваше да се прокрадне в това коридорче, когато до ушите ми достигна звукът на стара и шумно отваряща се врата. 

   Стиснах юмруци и си наложих да преборя Паниката веднага. Този път нямаше да ѝ се дам, не трябваше. 

   – Никола? 

   Изпуснах въздуха от устата си бавно и отворих очи, чувствайки как Паниката вече ме напускаше и отстъпваше място на малкото здрав разум, който притежавах.

   – Мира?

   Мислено си забих един шамар. Разбира се, че беше Мира, как може да съм такъв глупак?! Защо мозъкът ми забравя всичките си социални умения в такива моменти? 

   Не беше трудно да отговориш нормално. Тя не ти е приятелка, че да я наричаш само с първото ѝ име, Никола, тя е професионалист, чиято помощ търсиш… 

   Противно на очакванията ми и на зараждащата се Паника, Мира се усмихна и подаде ръка към мен. 

   – Приятно ми е. Можеш да ме наричаш Мира, да. 

   Да не би да беше прочела мислите ми? 

   Поех ръката ѝ, поглеждайки най-накрая към нея. Беше наистина млада, някъде около моята възраст. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха огромните кръгове под очите ѝ. Представих си колко често я питаха дали е спала и нейното раздразнено сбръчкване на вежди в отговор.

   Не беше красива, но имаше ангелско излъчване. Беше сравнително висока, но не по-висока от мен, косата ѝ бе тъмнокестенява и много дълга, а носът ѝ – необичайно малък, май не бях виждал толкова малък преди. Лицето ѝ беше много странно и малко, но въпреки това някак си симетрично. Самото ѝ присъствие вече бе започнало да ме успокоява и почти не можех да усетя Паниката. Не бях сигурен какво точно се случва, но вече знаех, че това момиче ще успее да ме избави от мъките ми.

   – И на мен ми е приятно. Можеш да ме наричаш Никола – казах и станах от скърцащия стол, осъзнавайки, че бях потънал в мислите си и все още държах ръката ѝ, оставяйки я да ме гледа как се бях втренчил в нея като някой психопат. 

   Глупак. 

   Тя се усмихна отново, отдръпна се леко и ми даде знак да вляза в кабинета ѝ.