Количката ви в момента е празна!
Оставете ме на мира
25.00 лв. (12.75 €)
„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам.
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват…
ВСИЧКИ КНИГИ ИДВАТ С АВТОГРАФ!
Описание
„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам.
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват.
В буквалния смисъл на думата.
„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.
За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма да успее да му помогне, но и ще влоши нещата.
Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.
Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…
Прочети откъс от книгата ми
↓ ↓ ↓
Тик-так.
Бързо огледах още веднъж помещението – никъде нямаше часовник, но в главата ми отекваха шумно движещи се стрелки, които сякаш забързваха скоростта си.
Няколко секунди по-късно осъзнах, че тиктакащият звук всъщност идваше от забързаното биене на сърцето ми, което беше започнало да заглушава мислите ми.
Напредването на времето и Паниката се разбираха повече от добре.
Припомних си да се концентрирам върху дишането си. Със сигурност не исках да оставям такова първо, поправка, второ впечатление за себе си. Първото беше достатъчно лошо, а това момиче, макар и да не вярвах, че ще ме излекува, ми беше вдъхнало известна доза надежда.
Бях стиснал зъби здраво, очите ми бяха затворени и вдишвах жадно от малкото въздух, който успяваше да се прокрадне в това коридорче, когато до ушите ми достигна звукът на стара и шумно отваряща се врата.
Стиснах юмруци и си наложих да преборя Паниката веднага. Този път нямаше да ѝ се дам, не трябваше.
– Никола?
Изпуснах въздуха от устата си бавно и отворих очи, чувствайки как Паниката вече ме напускаше и отстъпваше място на малкото здрав разум, който притежавах.
– Мира?
Мислено си забих един шамар. Разбира се, че беше Мира, как може да съм такъв глупак?! Защо мозъкът ми забравя всичките си социални умения в такива моменти?
Не беше трудно да отговориш нормално. Тя не ти е приятелка, че да я наричаш само с първото ѝ име, Никола, тя е професионалист, чиято помощ търсиш…
Противно на очакванията ми и на зараждащата се Паника, Мира се усмихна и подаде ръка към мен.
– Приятно ми е. Можеш да ме наричаш Мира, да.
Да не би да беше прочела мислите ми?
Поех ръката ѝ, поглеждайки най-накрая към нея. Беше наистина млада, някъде около моята възраст. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха огромните кръгове под очите ѝ. Представих си колко често я питаха дали е спала и нейното раздразнено сбръчкване на вежди в отговор.
Не беше красива, но имаше ангелско излъчване. Беше сравнително висока, но не по-висока от мен, косата ѝ бе тъмнокестенява и много дълга, а носът ѝ – необичайно малък, май не бях виждал толкова малък преди. Лицето ѝ беше много странно и малко, но въпреки това някак си симетрично. Самото ѝ присъствие вече бе започнало да ме успокоява и почти не можех да усетя Паниката. Не бях сигурен какво точно се случва, но вече знаех, че това момиче ще успее да ме избави от мъките ми.
– И на мен ми е приятно. Можеш да ме наричаш Никола – казах и станах от скърцащия стол, осъзнавайки, че бях потънал в мислите си и все още държах ръката ѝ, оставяйки я да ме гледа как се бях втренчил в нея като някой психопат.
Глупак.
Тя се усмихна отново, отдръпна се леко и ми даде знак да вляза в кабинета ѝ.
Допълнителна информация
| Тегло | 0.5 кг |
|---|---|
| ISBN: | 978-619-04-0370-8 |
4 отзива за Оставете ме на мира
Related products
-
Добре, че Мина
Original price was: 27.00 лв..24.30 лв.Текущата цена е: 24.30 лв.. (12.39 €)
Катерина Митева –
Книгата е прекрасна. Приятелка ми я препоръча, тъй като с нея разменяме книги, които са ни грабнали. Много рядко усещам някаква силна емоция , която да ме накара да съчувствам или да съпреживея някаква емоция. Краят беше много силен и тъжен за жалост, но очаквам следващата книга с голямо нетърпение! Поздравления за прекрасно написаната книга и за всеки нейн детайл. Даже отидох до Варна, тъй като се оказа, че не знам за някои от по – известните места там.
Bilyana Stefanova (потвърден клиент) –
Удивителна книга! Изключително лесна и интересна за четене, от началото до края няма нито една трудна или скучна част. Двете гледни точки – на психоложката и на пациента буквално те качват на емоционално влакче и те държат настръхнал до самия край. Жестоко препоръчвам, няма да останете разочаровани
Атина Попова (потвърден клиент) –
Книгата ми хареса – беше нещо различно, кара те да се замислиш и е от онези, в които се привързваш към главните герои.
Maria –
Обикновено чета книги бавно – често ми отнема месеци да стигна до края, защото сюжетът не винаги ме увлича и се появяват моменти, които ми се струват излишни или мудни. Но с „Оставете ме на мира“ не беше така. В тази книга нямаше нито една сцена, която да се усеща като „пълнеж“. Напротив – действието се развива бързо, последователно и динамично, което я прави увлекателна и лесна за четене. Четях глава след глава с желание да разбера какво ще се случи по-нататък.
Особено впечатляващ е начинът, по който е изградена структурата – първата половина е разказана през погледа на Никола, а втората през гледната точка на неговата психотерапевтка Мира. Тази смяна на перспективата беше изненадваща и много добре измислена, защото добавя дълбочина към историята и героите.
Силно ме впечатли и начинът, по който авторката е представила психичните разстройства. Като човек, който е учил медицина и се е сблъсквал с подобни състояния, мога да кажа, че описанията са едновременно достъпни и акуратни. Това прави темата не само интересна за читателя, но и важна – напомня колко е необходимо повече да говорим за психичното здраве, особено в българския контекст.
Книгата също така улавя много автентично българската действителност – както като манталитет, така и като атмосфера. Варна е описана толкова живо, че успях да почувствам духа на града, въпреки че никога не съм била там.
Не мога да не спомена и неочакваните обрати в сюжета. Историята далеч не е предсказуема – в някои моменти не знаех накъде ще тръгне и финалът ме изненада приятно.
Като цяло, „Оставете ме на мира“ е книга, която се чете на един дъх – динамична, емоционална, с важни теми и реалистични персонажи. На мен ми беше изключително интересна и нямам търпение да прочета следващата книга на Мерия Мирчева.