За мен

Казвам се Мѐрия Мирчева, с ударение на „е“, на 24 години съм и съм от Варна. Много хора предполагат, че съм туркиня заради името ми, но всъщност съм си просто една българка с майка, която е искала детето ѝ да бъде специално и отличаващо се. Не мога да кажа до колко е успяла да го постигне, но със сигурност се стремя да изпълня нейното желание, използвайки най-силния инструмент, който притежавам, а именно – писането.

От съвсем малка знам, че искам да бъда писател. Бях едва втори клас, когато написах първата си книга, която все още пазя. Обожавам да я препрочитам, защото по този начин мога отново да бъда онова малко дете, току-що научило се да пише, разбира се, с множество правописни грешки, но това няма значение. Всяка вечер, когато сядахме на масата, нашите гледаха телевизия, а аз пишех по една глава. Никога няма да забравя това щастие, защото то беше толкова силно, че аз просто знаех, че един ден ще бъда истински писател.

Бих казала, че начинът, по който се чувствам, когато пиша сега, не се различава от начина, по който се чувствах, когато бях дете. Никога не съм знаела какво точно ще седна да пиша, никога не съм имала някакъв план – просто сядам, хващам химикал или пък отварям лаптопа и се потапям в собственото си въображение.

„Оставете ме на мира“ е първият ми завършен и издаден роман, но преди него съм писала множество кратки истории, разкази, както и съм се опитвала да пиша поезия, но с нея не се разбрахме.

„Оставете ме на мира“ е художествен роман с доста тежка тематика, но и с елементи на комедия. Историята е написана леко и е лесна за четене, като една от основните ми цели беше да се доближа възможно най-много до съвременния начин на комуникация. Действията се развиват във Варна, така че тези, които живеят или познават Варна, ще разпознаят много от местата. Акцентът е върху психичните разстройства, може би трябваше още в началото на този текст да кажа, че съм завършила психология и ми е безкрайно интересно да пиша в тази сфера.

Все пак, романът не е научен текст, не е и по истински случай, а е изцяло дело на въображението ми. Иска ми се да обърна внимание на психичните проблеми, защото имам усещането, че в България много хора ги пренебрегват. Книгата засяга много различни тематики като последствия от неизлекувани травми, колко сериозни проблеми може да причини липсата на професионализъм в дадена професия, ненавременно поставени диагнози, панически атаки, сънни парализи и още много други.

Надявам се да ви е интересно да се потопите в не толкова приятния свят, който създадох чрез романа ми, но най-вече се надявам да научите поне нещо за вътрешния свят на немалко хора. И в най-добрия случай – ако разпознаете ваш познат в някои от героите в книгата, да можете да му помогнете. Дори и просто с присъствието си. Емоционалната подкрепа е много по-важна, отколкото си мислим.

Не забравяйте да бъдете хора, а именно – да бъдете добри със себе си и с околните.