Mozaika

   Нали знаете как има хора, чието присъствие просто ви кара да се чувствате добре, да искате да се усмихвате, да бъдете добри, да правите добро? Е, Марияна е точно такъв човек. Срещата ми с нея ме зареди не само за целия ден, ами и за цялата седмица напред! 

   Не мисля, че някога съм срещала по-лъчезарна жена от нея. Една слънчева жена, която години наред е търпяла не само психическо, ами и физическо насилие, но един ден е решила, че ѝ стига толкова мъка, което впоследствие се оказва най-хубавото решение в живота ѝ. На 61 годишна възраст напуска мъжа си и се премества да живее във Варна, където в момента живеят и децата ѝ. От тази година не работи и прекарва свободното си време със семейството си и в ежедневни разходки с най-добрата си приятелка. След толкова много терзания, най-накрая е намерила пътя към щастието.

   Марияна е чисто доказателство за това, че никога не е късно да напуснем среда, в която не се чувстваме добре. Възможности винаги има, понякога просто ни трябва малко повече смелост, за да помислим за себе си. 

   Надявам се историята на прекрасната Марияна да вдъхнови много хора по света, които са в подобна ситуация. 

   Не е късно, хора! Поставете себе си на първо място.

Можеш ли да се представиш? 

Аз се казвам Марияна Николова Парванова, от град Кнежа. 

Къде се намира град Кнежа?

До Плевен, на 40км. от Плевен, между Бяла Слатина и Червен бряг. 

На колко си години?

Аз съм на 72 години. 

Изглеждаш на 52!

Ау, благодаря! Ха-ха, ама само на 52? Аз мислех, че по-малка изглеждам! Винаги обичам да ходя така наконтена, обичам младите, най-вече обичам младите деца! Щом се събирам с млади деца, изобщо не се притеснявам нито от години, нито се чувствам като на тез’ години. Все едно съм с тях, 25-30 годишна. Имам внук, който ми казва: “Бабче, аз никога не се притеснявам от теб”, мога да си ходя на дискотека с него, пушим си и наргилета… 

Чудесно! Ти си млада по душа просто. Така трябва да са всички. 

Да, така обичам. Обичам много младите, защото не говорят за болести, а при нас бабите и дядовците, щом се съберем – само за болести се говори и ти ставаш още по-болен. А пък като си с младите, майтапите, туй-онуй и… минава времето. 

И се чувстваш млад!

Да, 5-6 години съм работила по морето с млади деца, на Дружба по ресторантите… все такива престижни, като Вила Чинка. Две години бях там и до това лято се отказах от работа. Вече реших да ходя само на разходки с моята приятелка, Лозарина от град Кнежа. 

А вие сте и двете от един и същи град?

Да, от един и същи град и се запознахме тук, във Варна. Много интересно, тя има дъщеря тук и заради нея дойде. Моите деца и двете са тук във Варна – и дъщеря ми, и сина ми, и внуците. Внучките са ми по чужбина, едната в Швейцария, едната в Англия… Много ми е мъчно, че заминаха децата в другите държави, а България си е много хубава държава. Хубава, но самите управници така направиха, заплатите са много малки на децата и те избягаха по държавите… Много е за съжаление, аз колко пъти плача за моите деца… Защото тук си е хубаво, но пък не може да се живее с малките заплати. 

Да, няма възможности. 

Постоянно покачват цените, а пък ние бабите… да не говорим. Ако не са ми децата малко да ми помагат с всички такива странични разходи – ток, вода… И аз с моята пенсия само се черпя. Разхождаме се, хубаво е в морската градина, ходим по морето… Това лято ходих 20 дни на разходка на море. Жалко, че не мога да плувам. 

Нашите плажове са плитки повечето, няма проблем. Би ли ми разказала за твоето семейство, какви са били? Ако помниш – баби, дядовци? 

Помня всичко засега. Имах много добра баба в град Кнежа, която много млада останала сама, някъде 30 годишна, и отгледала трима сина, които бяха за пример в Кнежа. Най-добрите момчета, мога да кажа, двамата ми чичовци бяха добри, но единият почина по-млад, баща ми и другият ми чичо малко по-стари починаха. Майка ми беше много добричка, необразована жена беше, но бързо се досещаше за всякакви неща и не можеше да я излъже никой. Тя тогава останала и необразована, че по онова време майка ѝ умряла, а тя била още на 5 годинки. Занимавала се с някакви овце на брат си и не успяла да се образова. 

А семейството ти с какво се е занимавало?

Баща ми беше винар и бъчвар, много добър човек беше. Прекалено много. Той е бил най-големият от семейството и двамата му братя веднага са се съгласявали с него. Такова е било времето. Пък сега са толкова малки и те обиждат и какво ли не… нямат уважение към старите, ако не и към роднините, да кажем, защото в самото семейство са позволили малките да командват големите! 

За съжаление е така.

След това… Ожених се много млада, като циганчетата. 

На колко години беше?

На 16 години и половина, а родих – нямах пълнолетие. Първото ми дете – момиченце, второто ми дете, момче, вече по-нормално, на 22 години родих. След това те учиха, ожениха се. Дъщеря ми има две момиченца, сина ми има две момчета. 

А какво те доведе във Варна? 

Повечето жени биха прикрили, но аз не прикривам такива неща. Аз живях под команди, под неуважение, мъжът ми ме биеше и аз му казвах: “Не така, защото на дърти години ще те оставя” и така и направих. 

Така е трябвало!

Търпях 44 години брак, но при това положение не можах вече да издържа и дойдох тук, където са ми и двете деца и ми стана много хубаво. Отначало не харесвах Варна, мислех, че Кнежа е най-хубавият град.

Кога дойде във Варна?

2013г. 

Ти си си оставила мъжа и си дошла тук?

Да, точно така направих. И сега ми е много хубаво тук! С тази жена си ходим на разходки, хубаво ни е, на ресторанти, хапваме си… 

Живеете си живота!

Живея си живота, да. Тука сме обиколили почти целия град, крайните квартали, Аспарухово, Младост… Абе, всичко сме обиколили. Вече Варна ми харесва. Толкова години бях потисната и плачех, че оставих кажи-речи образцов дом в къщата си и реших, че с къща и с пари не се живее. И дойдох с 40лв. тук. Благодарение на сестра ми, тя ме пое в къщата си, за около 5-6 месеца, но там се събрахме вече много хора и аз излязох на квартира. Тогава най-много плаках, защото не можех да се примиря с това, което стана с мен. Не планирах така да става. Обаче пък стана много хубаво. Децата идват често при мен, щом им звънна за помощ, идват, помагат ми, дори стъклата ми почистват, сина ми много ме обгрижва. Сина ми, снаха ми… Незаменима снаха! Незаменима! 

Много хубаво, много се радвам! 

Да, не казвам, че съм най-добра, но съм тактична, никога не правя така, че да се скарат двамата или да говоря на сина ми какво е направила снаха ми. Даже тя някой път ме хвали. Каквото и да стане, те са млади, могат да грешат. 

Разбирам, аз не виждам как някой може да не те харесва теб. 

Аз съм общителен човек, мога и да разговарям, някой път ей така като видя човек, който ми харесва. Страня от негативни хора и от простаци само. 

Имаш ли някой любим спомен от детството? 

Ами, имам. Ние бяхме по-бедно семейство. Имах една приятелка, която ме черпеше постоянно в сладкарницата. Този спомен няма да го забравя. 

Какво си взимаше от сладкарницата?

Боза и тортичка! 

Много сладко. 

Това ми е спомена от нея. Много ме черпеше, много беше добричка. Ние тогава ходихме само на кино. Нямахме дискотеки и такива работи. На състезания ходихме, всички деца спортуваха! Сега децата не спортуват, заради това са дебели, има много дебели деца. Малко са тези, които спортуват, защото спортовете са все с пари. Ако имаш пари – отиваш и спортуваш, а по наше време беше безплатно. 

Други времена са били тогава…

Да, други времена. Всичко плащаше държавата.

А ти с какво си се занимавала, освен че си работила по морето последните години?

Първите години, когато се ожених, никой не ме съжаляваше в това семейство. Водеха ме седем месеца бременна в тютюн… вътре в тютюна. Едва дишах. После на консервна фабрика съм работила, в зеленчукова градина съм работила… Ходех на работа на геоложко проучване в Кнежа, в Искър работих в завод за нестандартно оборудване, правехме панти и фенерчета за влаковете. Абе, много работа. Най-много си изгубих годините обаче с животновъдство с крави, стигнахме до 12 крави и 7-8 телета, мъжа ми ходеше на работа, а аз сама се занимавах с тях. Носила съм чували на гърба си и с едни колички бутахме… Не мога да си представя как съм го правила тогава. С две думи – краварка. Може би 20 години така. Исках да внасям осигуровка, но той не ми даваше. Ти си сигурна, че няма да живееш до пенсия, така ми казваше… А аз бях толкова млада, 40 годишна, и той ми вика, че няма да доживея до пенсия. И така останах без стаж… Накрая се изостриха нещата между мъжа ми и мен и хоп, дойдох после 2013г. тук. 

Ти направо втори живот си живееш в момента!

Да, втори живот и то… много ми е хубаво сега! И така не ми се иска като се съмне да става тъмно. Да не минава деня. Така да върви – бавно, но това не става… И лека-полека си остарях, станах 72 годишна… Но пък не съжалявам.

А чувстваш ли се на 72?

Абе, да ви кажа, че понякога се чувствам, някой път – не. Когато забравя и съм в компания с весели хора, не се чувствам на 72. Но когато съм сама – изморявам се. Като качвам баир – изморявам се, няма как да не се чувстваш на тея години. Много хора казват: “А, те са само години”. Не е вярно. Даже и в леглото едва се обръщам, щото аз имам остеопороза. 

Важното е, че си активна.

Активна съм, обаче не мога да стоя осем часа изправена. 

Ти си си заслужила почивката. 

Да, почиваме си, черпим се, но малко, защото пенсиите са много малки… И като ни ги покачват пенсиите само с по 5, 10, 15, 20лв, то – нищо. Аз отивам за едно кило сирене или кашкавал, то е толкова, 20лв. И какво сте ми покачили? Едно сирене. Моите деца и двете много ми помагат, ако не са те, не знам… Ако съм сама, не знам. Като се замисля, че има жени, които са сами и са с минималните пенсии, това е просто нечовешки живот. Да платиш ток, вода, телефон, да си купиш нещо… Аз обичам да си купувам и хубави неща. 

То всеки трябва да си купува хубави неща, всеки има нужда.

Има някои, които 5 за 4 гледат, ама който си обича… не може да си позволи на тези малките пенсии. 

Благодаря ти. Вярваш ли в истинската любов?

Да, вярвам, ако я намериш. Моя мъж го харесах, защото имаше сини очи и черна коса. Стойката си му беше хубава… Обаче като съм била много млада не съм преценила. Не съм излизала. Сега ви харесвам във вашето време, защото излизате, живеете понякога заедно, трябва да му правиш разни номера, за да видиш как издържа и дали ще може след години да продължи да издържа. Защото мъжете и жените стават капризни като остареят. При малко хора е истинската любов за мен, защото трябва много да си паснете. Не той да обича едни неща, ти – други, или пък и характерите – не можете да бъдете еднакви никога, обаче поне да си отстъпвате, за да може животът да бъде по-гладък. 

Можеш ли да ми разкажеш за някой любим спомен, свързан с твоята любов? 

Единствено съм била с мъжа ми. С други мъже преди това не съм била, аз бях много млада, то нямаше как и кога. Може би, че не ми правеше забележки за това какво ще си купя и колко пари ще похарча. Единственото добро, което е било откъм него. Другите са му все лоши качества. И заради това направих това, което трябваше, за да съм свободна сега. И аз отдавна не съм зависима от никого! 

Сега ли е най-щастливият период в живота ти?

Да, най-щастливият период в живота ми е сега! 3-4 години след като дойдох във Варна. 3-4 години беше голямо плакане, голямо нещо. Сега ми е най-хубаво. Дано ме държи Господ повечко години, за да мога да се любувам на внуци. Аз имам и превнук, който аз наричам краля, защото той живее в Англия. Откакто той се роди, животът ми стана още по-хубаво. Много е хубаво и трябва всеки да доживее да има и внуци, и превнуци. 

Какво би искала да посъветваш младите, които ще гледат това или ще прочетат това? 

Аз искам да посъветвам младите само за едно, което те не спазват. Има много вулгарност. Нито те познава, ама може да те обиди. Нито си му на нивото и то те тъпче. Има нещо нечовешко в тях. Ние на времето не сме отговаряли на старите хора. Не че това е било хубаво, че сме били потискани, аз винаги казвам на внука ми, ако има нещо, в което съм сбъркала, да ми каже. Защото невинаги възрастните са прави, всеки греши. Радвам ви се на младите най-вече защото можете всичко да правите, с тези техники, телефони и лаптопи… Бих посъветвала младите да не са много дръзки и груби, а да бъдат по-любезни. Не говоря само към старите хора, а да бъдат по-любезни между тях си, между и по-малки деца. Не да мислиш, че като си по-големия ще трябва малкото да те слуша. Защото може с мила дума да те послуша по-добре. 

Благодаря ти. Според теб кои са трите най-важни неща в живота?

Най-важна е любовта, защото трябва да имаш любов към всичко, не само към хората, ами и към животни, към растения, към изкуство, към какво ли не. Надежда и вяра, защото винаги трябва да се надяваш, че нещо става по-хубаво. 

И последно, ако можеше да промениш нещо в твоя живот, би ли го променила?

Да. Като не можеш да живееш с един човек, щипни, докато е по-навреме. Да се махнеш! Нито той за теб, нито ти за него и трябва всеки да си хваща пътя. Ти имаш едни насоки, той не се съгласява, нека да си ходи там, където иска. 

Да не си губите времето взаимно. 

Да, точно. Много ви се радвам, че този живот младите сякаш повече го разбирате от нас. 

Има повече свобода. 

Да, така е. Радвайте се на живота.